Всички ние сме силно чувствителни на тема манипулации, но какво ще кажете за идеята микроби и вируси да влияят върху ума и поведението ни? Звучи като научна фантастика, но преди да поклатим недоверчиво глава, да си припомним за хилядите и милиони години съвместна еволюция, изваяли сложните взаимоотношения между микро- и макроорганизмите. А представителите на невидимия свят, с който съжителстваме, искат да оцеляват, да се размножават и да се разпространяват.

Бяс

Да започнем с болестта бяс. Причиняващият я вирус попада в централната нервна система, предизвиквайки хиперагресивно поведение от страна на заразения гостоприемник. Отделя се със слюнката му и при ухапване се прехвърля в следващия гостоприемник. Предишният вече не му е нужен, тъй като скоро ще загине (в продължение на дълги години не е съществувала възможност за противодействие на това заболяване) и ако иска да оцелее, вирусът трябва да си намери нов "дом".

Вирусите, предизвикващи настинки или грип, изглежда увеличават социалната активност на хората, особено преди появата на симптомите, но когато човекът вече е способен да инфектира околните. Подобна информация се появи и за SARS-CoV-2. Биологичният смисъл на това поведение е вирусът да успее да се разпространи, преди засегнатият човек да се почувства зле и да ограничи контактите си.

Черешката на тортата е едноклетъчният паразит Toxoplasma gondii (Т. гонди). Той има сложен цикъл на размножаване, който включва преминаване през междинен и краен гостоприемник. Крайният гостоприемник са котките, от чиито черва паразитът (под формата на т.нар. ооцисти) се отделя в околната среда заедно с изпражненията им. В ролята на междинен гостоприемник може да влезе всяко топлокръвно животно, включително и човекът. От деца знаем за пословичната вражда между котките и мишките, а също и плъховете. Любопитното в случая е, че паразитът премахва вродения страх на плъховете и мишките от котките. Нещо повече, заразените плъхове разпознават мириса на котешката урина, търсят котките, "пеят и танцуват", за да привлекат вниманието им. Резултатът е, че котката лесно ще ги хване и изяде, така паразитът ще се прехвърли от междинния в крайния гостоприемник (в него се извършва половото размножаване на Т. гонди) и кръгът ще се затвори.

Тестостерон

Коя е движещата сила зад всичко това? Оказва се, че Т. гонди повишава образуването на тестостерон, както и на молекули като допамин и вазопресин (свързани с мотивацията и удоволствието) в организма на плъховете, правейки ги безстрашни. Заразени сиви вълци в Националния парк Йелоустоун също са по-дръзки от останалите и предпочитат да нападат сами, да бъдат водачи на глутница или да загинат, докато се опитват да осъществят амбициите си.

Т. гонди е широко разпространен в човешката популация паразит и в някои страни (Франция, Бразилия) може да обхване до 60-80% от населението. Присъствието му зависи от района, климата, диетата, хигиената и чувствителността на гостоприемниците. Проведено между 2014 и 2023 г. проучване показва, че у нас антитела срещу паразита се откриват в 17% от изследваните хора.

Заразяване с Т. гонди става чрез поглъщане на цисти в сурово или недостатъчно термично обработени месо, консумация на неизмити плодове и зеленчуци, замърсени ръце. Паразитът може да се предаде от майка на плода, чрез кръвопреливане и при трансплантация на органи.

Мъжете с токсоплазмоза по-ревниви

Токсоплазмозата може да предизвика различни животозастрашаващи клинични признаци в случаи на вродена инфекция или при имунокомпрометирани пациенти. Инфекцията обикновено е асимптоматична при имунокомпетентни индивиди, но дали това е цялата истина?

Предполага се, че латентната токсоплазмоза (доживотно присъствие на паразита основно в нервната и мускулната тъкан) е в състояние да доведе до удължено време за реакция, нарушена двигателна активност и промени в личностния профил.

Заразените с паразита мъже изглежда е по-вероятно да пренебрегват социалните норми, да са по-ревниви и по-догматични. Заразените жени по-често се оценяват като сърдечни и непринудени, имат много приятели и романтични партньори. И мъжете, и жените са по-склонни да изпитват чувство за вина. Инфектирани с Т. гонди ученици в бизнес колежи виждат себе си по-скоро като предприемачи, а не като счетоводители. Личностните промени са по-силно изразени при хора, които съжителстват с паразита от по-дълго време. Редица проучвания показват, че заразените хора са в по-висок риск от инциденти и участие в автомобилни катастрофи. Изследва се връзката между инфекцията с Т. гонди и шизофрения, депресия, влошени неврокогнитивни функции, опит за самоубийство и др. За да се демонстрира влиянието на паразита върху поведението, трябва да бъде предизвикана експериментална инфекция. Това е златен стандарт в науката, но при хората не е приложимо.

Чревният микробиом стимулира спортуването

Сравнително най-добре е изучен микробиомът на червата. В него влизат представители на около 2000 вида бактерии, а сумарно гените им са близо 150 пъти повече от тези в собствения ни геном. Те синтезират богат набор от биологично активни молекули, които въздействат върху уязвимостта ни към сърдечни заболявания, затлъстяване, диабет, тревожност, дегенеративни неврологични състояния. През последните години връзката "мозък – черва" привлича все по-интензивно интереса на учените. И има защо.

Статия в "Нейчър" от 2022 г. сравнява мишки, които тренират с уред за бягане, с такива, които не го правят. Между двете групи животни няма разлика в гените, а само в състава на чревния микробиом. В трениращите се откриват повече бактерии, които произвеждат допамин. Когато микробиомът от трениращите мишки е прехвърлен в "мързеливите", те също започват да тренират. Ако чревният микробиом може да стимулира мишките да спортуват, отнася ли се това и за нас, хората? Учените допускат, че микроорганизмите влияят и върху нашето поведение, върху характеристики като интелигентност, нагласи, емпатия, към това към кого сме привлечени. И няма как да не се запитаме: кои сме ние всъщност?

Проф. д-р Радостина Александрова, БАН, "Телеграф"

Източник: fitwell.bg