В съботата преди Петдесетница православната църква отбелязва Черешова задушница, наричана още Спасовска задушница. Тази задушница се отбелязва преди началото на Петровите пости. През 2025 година Черешова задушница се пада на 7 юни.

Българите тачат паметта на своите покойници от вечни времена. Нашите предци, траки, славяни и прабългари, са почитали своите мъртъвци. Тези ритуали и обреди, макар вече видоизменени, са достигнали до днешни дни.

Какво се прави на Черешова задушница?

След Великден, след възнесението на Господа, входът на Царството небесно, е отворен. На днешния ден Църквата се моли през него да влязат вярващите и праведни починали.

На Задушница църковните камбани бият траурно заради мъртвите. Богослужебното е с усърдни молитви за починалите. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата.

Палят се свещи и кандила, поставят се цветя, преливат се гробовете с вино, кади се с тамян, носи се жито и в църква, и на гробищата.

Меси се хляб, който се разчупва и се раздава. Задушницата се нарича в България Черешова, защото това е най-популярният плод през този период от годината. Черешите обикновено се прибавят към поменателните трапези.

В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница.

Какво се прави на Задушница?

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – "Бог да прости".

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

Ето няколко забрани, касаещи Задушница:

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

На никоя от задушниците не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;

На гроба не се яде от подавките и не се пие;

По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите. Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.

Народни поверия и традиции

Преди опечалените да се запътят към гробищата, трябва да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този начин душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от дома и да намерят пътя към небесното царство.

У нас в Родопите се спазва един обичай - боядисване на великденски яйца, тъй като Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Вярва се, че този обичай прогонва болестите, бедите и бедствията

На Черешова задушница се спазва друг обичай - говори колкото се може по-малко, дори е по-добре да се спазва мълчание, освен ако няма нещо важно за казване.

Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки. Даряват се храна, дрехи и пари.

Много хора извършват обреди и в домашни условия. Те палят свещи и кандила пред иконите, молят се за душите на своите починали близки и поднасят храна на специално приготвени трапези.

У нас в отделни области тази Задушница се нарича още Орехова. Причината за това е обичай, който се изпълнява на вечернята в съботния ден преди Петдесетница. Тогава по време на литургията свещеникът разпръсква в църквата предварително осветени орехови листа. Те са символ на огъня на Светия Дух, когато той се явява на Апостолите на Петдесетница. Според вярването, който коленичи върху ореховата шума в църквата, чува и вижда покойните си близки.

Ореховите листа са свързани и с още един обичай на Петдесетница - те се използват за покриване на гробовете, защото се счита, че осигуряват сянка на покойниците и по този начин душите им почиват в мир.

На местата, където Черешовата задушница се нарича Орехова, не се носят цветя на гробовете, а орехови листа.

Подавките

Раздаването на череши е характерен обичай за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на роднини, приятели и непознати, като израз на милосърдие и спомен за покойниците. Вярва се, че раздаването на храна и плодове помага за покоя на душите на починалите.

Можете да приготвите или купите също всякакви храни за подаване - няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат, освен задължителните череши в този ден. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има, а според църковните канони питка, варено жито и вино трябва да са включени задължително в подавките. Те се раздават на присъстващите. Виното символизира кръвта на Христос, а хлябът – неговото тяло, и по този начин се подчертава духовното значение на задушницата.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

Когато раздавате от храната казвате: "Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само "Бог да прости!”.

Когато на Задушница се ходи на гробища, не се поздравява с "Добър ден!" или със "Здравей!" Казва се вместо поздрав "Бог да прости!” и се отговаря "Бог да прости!”

От подавките се носи и в църквата.

Източник: Novinite.bg

Източник: fitwell.bg