Дюлята има много високо съдържание на пектин, а също така дъбилни и ароматни вещества, органични киселини, минерални соли. Пектинът изчиства отпадъчните продукти от червата, включително и холестерина. Той се свързва и неутрализира радиоактивните елементи кобалт и стронций, а също така и тежките метали олово и живак.

Зрелите плодове съдържат също захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на който се дължи характерната миризма на дюлята.

В дюлята има само 60 килокалории на 100 грама. Голямото съдържание на дъбилни вещества допринася дюлята да бъде много добър стимулатор на стомашната секреция. Тя възбужда апетита и същевременно действа като запичащо средство.

Семената на дюлята съдържат значително количество слузни вещества, дъбилни вещества, гликозиди и др. Те се използват за лечебни цели. От тях чрез накисване във вода се получава слузен разтвор.

Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища (при ларингити, фарингити, трахеобронхити) и храносмилателния тракт. Дюлите помагат и на стомашно-чревния канал (при гастроентерити и др.).

Прилага се за лечение на диарии, възпаления на тънките черва, кръвохрачене и бяло течение. Използва се още при напукана кожа и при изгаряния. Има ефект и против косопад, като към настойката се прибавят боракс с глицерин и спирт.