Първият празничнообреден комплекс на декември е съставен от три последователни дни: 4, 5, и 6-ти декември, споени в една свещена триада от светиите Варавара, Сава и Никола.

Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му. Пословична е играта на думи с имената на светците: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава."

Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината.

На Свети Сава девойките също ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:

– Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?– Свекървата, – отговаряла девойката.– Дай Боже да бъде по-добра от мен! – благославяла бабата.

Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.

"Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава" повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите семейни празници в народния календар, съвместил стародавните вярвания с христянския канон.

Според народната легенда, когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:

Дял се падна на свети Николада си ходи по море, по Дунав,да си ходи, гемии да крепи...

Така Свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците, на рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци.

В коледарска песен от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море "та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали..."

В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.

Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа.Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.

Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против "лоши очи", да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца.В словесното народно творчество веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мораплаватели.В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, "Деница морска змеица", която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за "лявото ухо" и да я закачи на "дясната страна" на своя кораб.

Източник: Една.бг

Източник: fitwell.bg