Във фоайето пред залата за кръводаряване се разнася лека музика. На пейката са приседнали двама-трима мъже, съсредоточени в мислите си. Още толкова се въртят около кабинета за първичен прием.

Рано сутринта в Националния център по хематология в столицата персоналът все още е по-многоброен от желаещите да дарят кръв. Но привидното спокойствие няма да продължи дълго. Само след час разнасящата се по коридорите глъчка ще погълне звука от радиото. А личните истории на хората в чакалните ще станат толкова много, че ще се запрескачат. Млада жена дарява кръв за майка си, на която предстои лека операция.

Група роднини притеснено ходят напред-назад - те осигуряват нужното количество кръв за пострадали при катастрофа свои близки. Вляво от тях едно момче с гордост разказва как приятелката му вече е влязла в залата да дари кръв за пръв път. След минути и той с готовност ляга на кушетката до нея. Нямат повод, просто решават да се включат в акцията по набиране на кръв.

От входа до убождането с иглата

“Системата е много строга, педантична и бюрократична. Но когато става дума за кръв и кръвни продукти, няма друг начин. Това, което се счита за минус в дейността на всяка друга институция, за нас е необходимост”, отбелязва с усмивка директорът на Националния център по хематология и трансфузиология доц. Андрей Андреев. Според него, ако човек не умее да се радва на живота, той не умее и да работи добре. Може би затова персоналът в центъра непрекъснато се шегува с дарителите. “Питахте ме кой най-често дарява кръв. Повечето хора са като този младеж тук - на 18 години”, сочи доц. Андреев към мъж на видима възраст около 55 години. Всички се разсмиват, а междувременно сестрата го убожда с лекота на професионалист и кръвта му потича в тънка червена линия към полиетиленовата торбичка.

Въпреки минималната болка от пробиването на вената у нас на 1000 души население едва 19 даряват кръв. Това ни нарежда на едни от последните места в Европа. Само за сравнение трябва да се посочи, че най-отзивчиви в това отношение са австрийците - там дарителите са 67 на 1000 души население. След тях се нареждат словенците с 54, гърците с 34 и швейцарците с 30 дарители на 1000 души население. Въпреки че сме на опашката, нашите хематолози са оптимисти. Според тях след 2003 г. се наблюдава плавно, но трайно увеличаване на желаещите да дарят кръв - те нарастват с 500-600 души годишно.

Оказва се, че в това да се лишиш от 400-500 милилитра кръв няма нищо притеснително. Според лекарите количествено тя се възстановява в рамките на 24 часа. Така че за здравия човек даряването на кръв дори е полезно, тъй като по този начин организмът обновява жизненоважния продукт.

Кръв могат да дарят хора на възраст от 18 до 65 години, тегло над 50 килограма и нормално ниво на хемоглобина. Преди кръводаряване се проверява кръвното налягане, както и наличието на висока температура. Болните от грип не стават за дарители. Мъжете могат да дават кръв до четири пъти в годината, а жените - не повече от три, твърдят още специалистите.

От иглата до хладилната витрина

“Дарената кръв се подлага на множество изследвания. За целта се използват тестове на европейско ниво и хората не бива да се страхуват, че ще бъдат заразени с хепатит или друго инфекциозно заболяване при кръводаряване или кръвопреливане”, недоумява масовите притеснения главната сестра на центъра Ангелина Василева.

Според едно проучване от края на миналата година обаче около 60% от хората у нас се страхуват, че могат да се заразят с хепатит, сифилис или СПИН при даряване на кръв. Други 30% се притесняват, че кръвта им ще бъде изнесена в чужбина, а останалите искат да получат висока парична компенсация срещу дарената от тях животоспасяваща течност. Тези нагласи на обществото се дължат на ниското ниво на информираност относно безопасността на даряването, отчитат трансфузиолозите.

“Много отдавна използваме еднократни системи, при които цикълът е абсолютно затворен - от иглата до полиетиленовия плик. Няма вариант, при който двама или повече души да се убодат с една игла и това да доведе до заразяване”, уточнява главната сестра. По думите є едномесечните кампании по кръвонабиране дават добри резултати, но болните се нуждаят от животоспасяващата течност и през останалите месеци на годината.

Сега медицинският персонал от националния център работи активно с ученици и студенти, защото това са потенциални кръводарители. Именно те трябва да осъзнаят, че страховете са безпочвени. Особено когато един подобен акт води до спасяването на нечий живот.

“Преди 15-20 години страната не е страдала от недостиг на кръв, защото сред военните и работещите в заводите периодично се организираха кампании по кръвонабиране. Всеки работник, дарил кръв, получаваше три дни отпуск и похвала от началството”, припомня доц. Андреев.

От хладилника до спасения живот

Последното звено по дългия път на кръвта прилича на денонощен супермаркет. В просторната стая има няколко хладилни витрини, в които е подредена кръвта. До телефона стои дежурен лекар, които е готов във всяка секунда да осигури нужните количества животоспасяваща течност.

В столицата най-големи потребители на този продукт са болниците “Лозенец”, “Св. Екатерина” и “Пирогов”. Първите две рядко искат кръв, но за сметка на това в големи количества. Чернодробните и сърдечните трансплантации, правени в тези лечебни заведения, гълтат до 40 единици (банки) кръв. На “Пирогов” пък се осигуряват по-малки количества, но много по-често - заради спешността на приетите при тях пациенти.

Въпреки острия недостиг на кръводарители все още няма пациент, починал поради липса кръв, твърдят трансфузиолозите. Според тях няма ценна и по-ценна кръвна група. Всяка кръв е важна, защото е дарена от човек и е предназначена за спасяването на друг човек. Но все пак има т.нар. закон на сериите - периоди, когато най-търсена е конкретна група. В момента не достига продукт от А група. Друг път дефицитна се оказва В група. Всичко зависи от приетите за планова или спешна операция пациенти.

“Миналата година наградихме сънародниците ни ветерани, които през целия си живот многократно са се отзовавали на призивите за кръвонабиране. Изчислихме, че повечето от тях са дарили безвъзмездно по 70 литра кръв. Мнозина от тях с гордост разказваха как са спасили немалко хора още по време на войната”, подава ръка за довиждане шефът на центъра по хематология. Така човек си тръгва с убеждението, че много скоро ще се върне отново... за да дари кръв.