Припадък

Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си прояви припадъците са твърде-различни, което се дължи на различните механизми (начини) на внезапното или временно изключване на мозъчната кора. Внимателният разпит на пациента и близките му, наблюдавали припадъка, щателният преглед, инструменталното и лабораторното изследване могат да помогнат за определянето на вида; характера и евентуалната причина на припадъците и за правилното провеждане на лечението им. От практическа гледна точка припадъците могат да се разделят на две големи групи: епилептични и неепилептични припадъци.

Епилептичните припадъци са няколко вида. Най-демонстративният, обикновено лесно различим и познат на хората, е големият епилептичен припадък. Изразява се с внезапна загуба на съзнание, придружена често с вик, спиране на дишането, изпъване на тялото и крайниците, последвано след няколко секунди от ритмични потрепвалия (гърчове), в които са ангажирани и крайниците, и тялото. Тези потрепвания (гърчове) траят кратко време и се последват от отпущане, шумно дишане, изтичане на пенеста слюнка (често окървавена поради прехапване на езика). Нерядко в това време болният се изпуска по малка нужда. Пристъпът се последва често от период на отпадналост, подтиснатост, главоболие, сънливост или даже сън. В други случаи болните стават веднага. Много болни предусещат настъпването на припадъка, изпитвайки няколко секунди или минута преди това различни усещания - стягане в стомаха, неприятен мирис, особен вкус в устата, някакъв шум или поява пред очите на някаква картина, предмет, лице и пр. Тези повтарящи се еднакви усещания и възприятия, известни под името предвестник (аура), са понякога неприятни, а в други случаи твърде приятно, мигновено удоволствие.

Припадналият трябва веднага да се отстрани от предмети, вода и огън, с които може да се нарани по време на гърча. Ако има под ръка твърд тъп предмет, той трябва да се пъхне между зъбите, за да се предпази езикът от прехапване. Главата и крайниците на болния трябва да се придържат внима-телно, за да се. предпазят от нараняване, а и края на потрепванията главата да се извие встрани, за да се улесни започващото дишане. Това с особено нужно, ако дишането не започне в края на гърча. Тогава може да се наложи и механично отваряне на устата и изтегляне на езика, за да се освободи входът на дихателните пътища. Нужно е да се извика веднага лекар за по-нататъшни лечебни мероприятия и предпазване от последваща серия гърчове.

Друг вид са неепилептичните припадъци. Особена разновидност на тези припадъци е хистеричният припадък. Големи и истински хистерични припадъци (наподобяващи епилептичните) с гърчове и извивания па тялото, както са описвани в по-старата лтература, сега се срещат рядко. Обикновено хистеричният припадък е по-демонстративен, липсва типичното ритмично потрепване (гърч) на епилептичния припадък. По време на пристъпа болните често преживяват онези тежки жизнени ситуации, които са ги довели до това заболяване — болните стенат, говорят. При опит да се изследват зениците болният се съпротивлява, клепачите са стиснати, а ако се удаде да бъдат отворени, установява се, че зениците реагират на светлина (свиват се), докато при епилептично болните остават неподвижни. Често хистеричният припадък завършва с плач, хълцане, заемане на неестествена поза или пък пациентът става, без да има сънливост или сън, както при епилептика. И в тези случаи само лекарят е компетентен да реши какъв е припадъкът и какво трябва да бъде по-нататъшното поведение при този болен.

Настоящото е съвет и не е препоръка. Моля не предприемайте самолечение! При наличие на подобни симптоми, посетете личния си лекар!

Настоящото е съвет и не е препоръка. Моля не предприемайте самолечение! При наличие на подобни симптоми, посетете личния си лекар!