Микотичните болести засягат кожата, поради което се наричат още дерматомикози (от гр. "дерма" - кожа, и "микос"- гъба). Предизвикват се от низши гъбички, които заразяват кожата на котката, както и на почти всички видове бозайници. Човекът също може да се зарази при контакт с болни котки. Характерно за дерматомикозите е, че заразата може да се предаде от котка на друго животно или човек, от човек на котка, от друго домашно животно на котка, както и от човек на човек. Всичко това спомага за широкото им разпространение.

Микроспория и трихофития (Microsporia et trichophytia superficilis)

Тези дерматомикози се предизвикват от различни видове гъбички от групата Dermatophytes, и по-точно от вида Trichophyton gypseum, който причинява болестта трихофития, и от видовете Microsporum gypseum, М. distortum, M. lanosum, причиняващи болестта микроспория. Изброените заболявания са толкова сходни, че понякога дават преходни форми. Главното различие между тях е, че спорите на микроспорията са два пъти по-дребни от спорите на трихофитията. По принцип болестотворните гъбички са много устойчиви. В струпеи, люспи и косми на тъмно и влажно те издържат от 2 до 8 години, във вода - до 30 дни, в тор и торова течност - до 8 месеца. Едва при температура от 110°С загиват за 1 час. Най-често източник на заразата са болните от микроспория и трихофития животни и котки, които заразяват здравите котки при пряк контакт. Преносители на болестта могат да бъдат мишки и плъхове, както и някои насекоми и кърлежи. Косвено микроспорията и трихофитията могат да се предадат чрез вторични източници - хранилки, поилки, клетки и други предмети. Понякога и хората (ако са били в контакт с болни животни) чрез дрехите и ръцете си също могат да станат преносители на тези заболявания. За възникването на дерматомикозите спомагат и недоимъчното хранене, нарушената обмяна на веществата, както и лошите зоохигиенни условия на отглеждане.

Признаци. Обикновено микроспорията и трихофитията протичат в хронична и по-рядко в остра форма. Попадналите върху кожата гъбички най-често засягат кожата около носа, очите, ушите, по шията и гърба, но пораженията могат да обхванат и кожата на крайниците, гръдния кош и корема. На тези места се появяват рязко отграничени сивобелезникави, закръглени, безкосмени петна, покрити с азбестоподобни люспици, струпеи. В ранния стадий на болестта по засегнатите и възпалени места на кожата, около кръглите, покрити със сплъстени косми огнища, се образуват множество дребни мехурчета, които се пукат, засъхват и образуват струпеи. Впоследствие тези струпеи наедряват, космите се чупят, отделни огнища се сливат и образуват петна с диаметър 3 - 4 см. Котките усещат силен сърбеж, проявяват признаци на нервност и отслабват.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и микроскопското изследване на материал от засегнатите места, в които се открива голямо количество мицелни нишки и дребни спори.

Лекуване. Търси се незабавно ветеринарномедицинска помощ. Поради упоритостта на заболяването лечението е продължително и трудно. Прилагат се ултравиолетово облъчване с кварцова лампа и различни лекарствени средства (йодни, хлорни и серни препарати, фунгициди, салицилати, киселини, основи, минерални масла, витамин А, а също и комбинации между тях), но те не винаги имат добър лечебен ефект. Много ефикасни са противогьбичните антибиотици и препарати (гризеофулвин, нифимицин, трихоцетин, абридерм и др.).

Профилактика. Не трябва да се допуска пряк или косвен контакт с котки, кучета и други животни, които са били болни от трихофития, както и с безстопанствени котки. Помещенията в дома, обитавани от котката, трябва да се поддържат винаги сухи, светли, проветрени. Необходимо е да се полагат грижи за добрата хигиена на кожата и козината на котката, тя редовно да се къпе и разресва, както и да се извършва профилактична дезинфекция.

д-р Веселин Денков