Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над 6 милиона души в света.

Установено е, че между 4.1 и 4.6 милиона души са страдали от заболяването през 2005 г. и че това число се очаква да се удвои през 2030 г.

Паркинсоновата болест се нарежда на 2-ро място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.

Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години, но все повече засяга и по-млади хора.

Специалистите са единодушни и за факта, че паркинсоновата болест се „подмладява” и застига хора в активна възраст.

По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.

Средно след 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналия стадий, а в последния – след още 3-4 години.

Според епидемиологични данни, броят на болните в България е около 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък стадий на болестта.

В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма, близка до паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват паркинсон.

Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е подозирало, че известна роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали наистина е така. В допълнение, има някои гени, които могат да отключат болестта след мутация.

Треморът, сковаността в мускулите, забавянето на движенията, промяната в походката, влошеното обоняние са сред първите симптоми на паркинсоновата болест.

Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до такъв момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагането на конвенционални терапии става много трудно или вече невъзможно.

За страдащи от паркинсонова болест в късен стадий на заболяването съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те трябва да бъдат избирани и прилагани на базата на индивидуалните нужди на всеки пациент.

За приемането и адаптацията на пациентите към заболяването, освен медицинските терапии, повлияват положително и допълнителни активности, които могат да помогнат на болния да поддържа физическа активност, да живее пълноценен живот и да се справи психологически и емоционално по-лесно със състоянието си. Такива активности са рехабилитацията и физическите упражнения, различните видове арт терапии, музикалната терапия, говорните упражнения и други.

Източник: novinite.bg